Преведена на: Сподели статията

Цветан Кюланов: Обединена Европа ще преодолее този момент, защото е солидарна

И.д. Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България за връзката с гражданите, реакцията на ЕС към кризата и последствията от Covid-19 върху европейските програми и проекти

  • 30 април 2020, 11:30
  • Author Aseniya Dimitrova
Medium cvetan kyulanov
Източник: Cvetan Kyulanov / The European Commission in Bulgaria

Господин Кюланов, бихте ли представили накратко работата на Представителството на Европейската Комисия в България: какви са основните функции и дейности, които осъществява?

Идеята за Представителство на Европейската комисия във всяка от 27-те държави членки се състои в това, че Европейският съюз трябва да е близо до хората и да говори на техния език. Нашата роля е да обясняваме как политиките на Европейския съюз се отнасят до гражданите в България и как ни помагат в различни сфери от нашия живот.

Представителството предоставя информация, свързана със Съюза, както на българските власти, така и на всички медии и заинтересовани лица в България. Ние организираме голям брой инициативи и събития, за да обогатим знанията на обществото за ползите от Обединена Европа и правилата, които стоят за тях.

13 години след приемането на страната в Европейския съюз, много българи не познават правата си като граждани на Съюза и не са запознати с практическите измерения на работата на Европейската комисия. По какви конкретни начини Представителството помага на тях?

Искам да подчертая, че се гордея с българите, които достойно затвърдихме своето място като истински европейци през тези 13 години – имаме учени, артисти, музиканти, лекари, предприемачи и безброй други професионалисти, които са утвърдени не само в Европа, но и на световно ниво.

Ако погледнем данните за общественото мнение от последния Евробарометър в края на миналата година, ще видим, че нараства делът на българите, които се чувстват граждани на Европейския съюз - 56%, с 4 процентни пункта повече в сравнение с пролетта на 2019 г. Над 60 на сто от съгражданите ни имат положителна представа за ЕС и неговите институции.

Въпреки този висок кредит на доверие в действителност ни предстои още много работа, за да продължим да повишаваме  информираността на гражданите относно понякога сложните механизми на функциониране на Съюза. Не всеки човек е длъжен, разбира се, да е юридически експерт по Договорите на ЕС и да познава в детайли работата на институциите му.

Ние в Представителството обаче работим на различни фронтове, за да опростим тази тематика и да я сведем на разбираем език до различните заинтересовани групи. Затова провеждаме срещи, семинари, обучения и много други събития с учители, ученици, студенти, опитвайки се с помощта на специално подготвени информационни материали на достъпен език да представим ролята на Европейската комисия като гарант за спазването на европейските закони и единствената институция, която има правото да предлага нови такива.

Визита на Представителството в ШуменИнформационно събитие в град Шумен. Източник: Представителство на ЕК в България

Общуваме активно с представители на общините, на областните управи, със синдикалните и работодателските организации. Поддържаме интензивни контакти и участваме в събития с различни представители на научните, културните среди и бизнеса. Активно взаимодействаме и с националните и регионалните медии, предоставяйки на журналистите подробна информация за отделните политики на европейско равнище, за да помогнем на средствата за масово осведомяване да представят по-точно и достъпно преките ползи от тях за българските граждани.

Колкото до засилената защита на правата на гражданите благодарение на европейското членство, факт е, че е предизвикателство както за нас, така и за националните власти, да засилят информационната си дейност. Защото европейските закони са и български закони и всички заедно трябва да гарантираме, че хората са запознати с тях.

Така например, в едно друго скорошно проучване на Евробарометър за правата на пътниците се казваше, че по-малко от половината запитани пътуващи споделят, че са запознати със своите права. Затова работим интензивно заедно с всички европейски информационни мрежи в България, за да достига колкото се може повече полезна информация за правата на потребителите до хората в цялата страна.

Информационният център на Европейския съюз в Дома на Европа, който е създаден още през далечната 2001 г., е отговорил на близо 1200 запитвания, 450 жалби и е регистрирал около 6500 посещения само за последната година, и продължава да работи дистанционно в настоящата ситуация. Разбира се, надяваме се скоро отново да можем да приемаме посетители и на живо.

Като цяло обаче смятам, че българинът като потребител е станал много по-взискателен от преди. Виждаме как хората започват да търсят правата си много повече от преди – било то чрез Комисията за защита на потребителите, чрез съда или сдружавайки се в граждански асоциации.

Радвам се, че и в медиите темата за правата на потребителите е много силно застъпена и това особено се усеща след присъединяването ни към ЕС – има множество специализирани предавания, на които ние също сътрудничим, за да анализират най-точно съответните проблеми.

Бихте ли посочили някои от текущите или скорошни инициативи на Представителството в тази посока?

Представителството на Европейската комисия в България организира и е партньор в организацията на стотици събития годишно (близо 500 през 2019 г.) , които привличат десетки хиляди участници. Ще споделя няколко от скорошните ни инициативи насочени към гражданите в цялата страна: всяка година провеждаме информационни дни различни градове като основната ни цел е да запознаем хората с техните права като граждани на Европейския съюз и практическите ползи от членството ни.

Акцентът пада върху образователните програми (като Еразъм Плюс), както и върху политики, които стимулират заетост сред по-младите ("Младежка гаранция") и инвестиционни проекти (Планът „Юнкер“). Естествено, използваме тази кампания и да запознаем гражданите с дейностите на Европейската комисия, тъй като и Вие споменахте, практиката показа, че хората трудно се ориентират къде започват и свършват  пълномощията на отделните институции на ЕС.

Предвид епидемиологичната обстановка в страната сега, следвайки насоките на властите, Представителството прекрати физическите събитията и до голяма степен преминахме в онлайн режим, но не сме спрели да работим и винаги сме отворени за контакт с гражданите – било то по имейл, телефон или чрез социалните мрежи.

Очаквайте и иновативно отбелязване на предстоящия Ден на Европа – 9 май. Само ще загатна, че сред водещите послания ще бъдат единството и солидарността в Европейския съюз, които днес са по-нужни от всякога.

Работим усилено и по темата гражданско образование – както вероятно знаете, от септември то влиза като отделен предмет в програмата за 11 клас, а от догодина и за 12 клас. Смятаме, че образованието е един от основните начини младите хора в България да са запознати с правата и отговорностите си като граждани на Европейския съюз.

Визита на Представителството в ДобричНай-младите жители на град Добрич научават за Европейския съюз на достъпен език. Източник: Представителство на ЕК в България

Как пътуващите българи, търсещите работа или образование в чужбина, потребителите на стоки и услуги от единния пазар могат да се информират за правата и задълженията си? Доколко достъпно е Представителството за хората, живеещи извън София?

Европа е съвсем близо до българите, не е задължително те да ходят до София или до Брюксел, за да получат информация. Нашият екип е винаги насреща за въпроси по имейла или по телефона.

Служителите в регионалните информационни центрове „Европа директно“ в редица места извън столицата също са на разположение на гражданите за персонален контакт. Освен това отговор на всички въпроси за вашите права, когато се движите в рамките на Европейския съюз, ще намерите на уебсайта Вашата Европа.

Има още един портал - Europe Direct , както и пряка телефонна линия за граждани 00 800 6 7 8 9 10 11. Разбира се, много сме активни и в социалните мрежи, като призовавам да следите Фейсбук страницата ни ECinBulgaria, както и едноименния ни профил в Туитър. Много полезна информация и контакти, разбира се, са налични на официалния ни сайт.

Как си сътрудничите с градовете и местните администрации в страната?

Редовно организираме събития извън София – центровете ни Европа Директно в 14 български града провеждат редица инициативи насочени специално към местната аудитория. Разбира се, всяка подобна инициатива координираме със съответната община или областна управа.

Имаме практика и да организираме редовни информационни визити за представители на местните власти в Брюксел, където те се срещат с представители на Европейската комисия дори на най-високо ниво. Тук е моментът да благодарим и на колегите от Областните информационни центрове и Централното координационно звено към Министерски съвет. Те не само дават изключително полезна информация на гражданите за структурните фондове, но и ни помагат винаги, когато организираме инициативи в съответните области.

Една от последните ни инициативи беше в рамките на Европейския зелен пакт през февруари. Служители на Генерална дирекция „Енергетика“ направиха важна обиколка в районите на България, силно зависими от въглищната индустрия. Те посетиха Гълъбово, Стара Загора, Перник, Бобов Дол, Големо село и София, за да научат от първа ръка за проблемите на хората, за тревогите им, за предизвикателствата пред местния бизнес и социалните партньори, свързани с трансформацията на европейската икономика към по устойчиво развитие.

Тези срещи бяха възможни и благодарение на местните общини и областни управи, с които си сътрудничим успешно. Срещите позволиха на нашите експерти да разберат какви са най-важните очаквания на хората и съответно Комисията да направи своя професионален анализ как най-ефективно да насочи необходимите финансови ресурси и мерки в помощ на зеления преход за тези региони, така че те и хората в тях да не се чувстват изоставени.

Пандемията от корона вирус постави спирачки на редица инициативи и икономически дейности, особено тези, включващи пътувания. Как се отразява Covid-19 на изпълнението на европейските програми в България?

Пандемията постави целия свят в безпрецедентна ситуация. Нека подчертая, че за Европейската комисия от първостепенна важност е запазване здравето и живота на гражданите. Затова Комисията подкрепи пряко здравните системи на държавите от ЕС с 3 млрд. евро от бюджета на Съюза, допълнени с 3 млрд. евро от държавите членки, за да финансира Инструмента за спешна подкрепа и общите запаси от оборудване RescEU.

Тази инициатива осигурява жизненоважно оборудване – от респиратори до лични предпазни средства. Мобилизират се медицински екипи за подпомагане на най-уязвимите лица.

Първата държава, в която ще се намира такъв резерв, е Румъния, като производството на първите респиратори вече започна. Инструментът за спешна подкрепа ще даде възможност на Комисията да възлага поръчки пряко от името на държавите членки. Тя ще финансира и координира транспорта на медицинско оборудване и на пациенти в трансграничните региони. На по-късен етап Комисията ще помогне за увеличаване на усилията за тестване.

Понастоящем обсъждаме с представители на промишлеността как да се реорганизират производствени линии, за да могат да се доставят повече лични предпазни средства. Например текстилните производители да произвеждат маски.

Комисията също така предостави на производителите насоки за увеличаване на производството в три области: маски, почистващи средства за ръце и дезинфектанти и триизмерен печат. Наред с това организирахме четири централизирани обществени поръчки за лични предпазни средства. Някои договори по тях вече са подписани и очакваме скоро доставки за всички участващи държави, в това число и България.

Колкото до европейските програми у нас, те претърпяха значителни промени, защото в извънредната ситуация са нужни извънредни решения. Комисията представи инвестиционна инициатива за предоставяне на държавите членки на незабавна ликвидност. Тя се състои от неизразходвани средства по линия на фондовете в рамките на политиката на сближаване в рамките на приключващия дългосрочен бюджет до края на 2020 г.

На практика временно променихме стриктните правила за изразходване на средствата по определени проекти, така че да дадем възможност България да пренасочи наличните близо 812 милиона евро към мерки за борба с коронавируса и икономическите последици от кризата.

Административно казано, инициативата предвижда 100 % финансиране от ЕС за мерки за борба с кризата, така че да не се налага на България да авансира тези средства, гъвкавост за пренасочване на средства между програми и региони с цел финансиране на действия, свързани с коронавируса, подкрепа за рибарите и земеделските стопани.

Със задоволство констатирам, че българските власти решително действат използвайки това финансиране от оперативните програми, което вече отива в помощ на българските медици, болници, лаборатории, за  социалния патронаж в България, за грижата за възрастните и хората с увреждания, за схемата за подпомагане на краткосрочната заетост, за финансово подпомагане на българските малки и средни предприятия, които в тази криза се нуждаят от ликвидност и други.

Няма сектор, който да не се нуждае от помощ, и ние се стремим не само да осигурим налични ресурси, но и да облекчим хората и фирмите като намалим бюрокрацията. Например, за да засили паричния поток на земеделските производители, Европейската комисия ще увеличи авансовите суми за директни плащания (от 50 % на 70 %) и плащанията за развитие на селските райони (от 75 % на 85 %).

Земеделските стопани ще започнат да получават тези авансови плащания от средата на октомври. За допълнителна гъвкавост държавите членки ще могат да плащат на земеделските стопани, преди да приключат всички проверки на място. Комисията също така предоставя възможности за гъвкавост по отношение на графика на проверките.

Какво да предприемат гражданите, на които предстоят образователни обмени, организациите, спечелили европейски проекти, чието изпълнение е несъвместимо със социалното дистанциране, свързано с корона вируса?

Кризата с коронавируса причини мащабни смущения в транспорта и пътуванията в Европа. Както и всички останали пътуващи, това се отразява и на студентите, учените и преподавателите на обмен по програмата Еразъм Плюс, например или на доброволците от Европейския корпус за солидарност.

Наш основен приоритет обаче е безопасността на тези участници. Постоянно адаптираме нашите действия спрямо епидемиологичната обстановка. Участниците в споменатите инициативи следва да се свържат с националната агенция в България, която координира и отговаря за проектите.

Тя би могла да признае допълнителни разходи, свързани с извънредната ситуация, която пречи на изпълнението на дадени проекти. Относно Еразъм Плюс и корпуса за солидарност, тези допълнителни разходи не могат да надвишават общия предварително одобрен бюджет на проектите.

Сроковете по всички текущи проекти могат да се удължат до 12 месеца. Така няколко хиляди партньорски проекта по Еразъм Плюс, планирани за пролетта на 2020г., имат възможност да получат отсрочка. Комисията работи с редица студентски организации и компетентните национални органи, за да помогне на учащите според конкретния случай.

Междувременно Европейската комисия работи приоритетно за координация между отделните държави членки, така че граничният контрол да не парализира европейската икономика. Вече постигнахме задействането на така наречените „зелени коридори“ по сухопътните граници и работим заедно с правителствата за решаване на проблемите в авиационния сектор и корабоплаването.

Подготвихме и пътна карта за поетапно възвръщане към нормалния график на пътуванията, когато медицинските експерти кажат, че опасността е преминала и ограничителните мерки бъдат разхлабени.

Кои най-важни стъпки предприе Комисията до момента, за да защити гражданите, неправителствения сектор и бизнеса? Какво бихте отговорили на хората, които се съмняват в способността на Европейския съюз да се справи с кризата и да действа единно?

Нито една европейска държава не би могла сама да издържи на икономическата буря, създадена от коронавируса. Когато хората са уплашени, е разбираемо често пъти да насочват мислите и чувствата си в негативна посока.

Но съм убеден, че европейците и техните лидери ясно осъзнават, че всички сме в една лодка и комбинираната сила на 27 държави може да постигне много. Именно заради единството Европейският съюз е световна икономическа сила и именно солидарността ще ни помогне в процеса по възстановяване, което важно е да отбележим е и в индивидуалния интерес на всяка държава и всеки гражданин.

Такова единство виждаме през последните седмици и неговото финансово изражение ясно опровергава скептиците, като доказва, че Обединена Европа ще преодолее този момент, защото е солидарна.

Общите действия – на държавите членки заедно с европейските институции- доведоха до мобилизирането на близо 3 трилиона евро под формата на различни инициативи и инструменти за спешно посрещане на икономическите последици от пандемията. Това е колосална сума и не бива да се подценява.

Част от тези пари идват като финансови мерки на Европейската централна банка с нейната програма за закупуване на финансови активи в отговор на пандемията в размер 750 милиарда евро. Еврогрупата предложи три незабавни предпазни механизма на стойност 540 милиарда евро. За да се помогне на хората да запазят работата си по време на кризата, Европейската комисия предложи временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (озаглавена SURE).

Схемата предоставя заеми на държавите членки в размер до 100 милиарда евро за покриване на част от разходите, свързани със създаването или разширяването на национални схеми за непълно работно време. Групата на Европейската инвестиционна банка ще създаде общоевропейски гаранционен фонд: заеми в размер до 200 милиарда евро за предприятия с акцент върху малките и средните предприятия.

Това допълва средствата в размер на 40 милиарда евро, които вече са мобилизирани за покриване на краткосрочните нужди на МСП от финансиране. Европейският съюз измени бюджета си за 2020 г., като добави 3,1 милиарда евро за закупуване и разпределяне на медицински материали, включително предпазни средства и апарати за вентилация, стимулиране на производството на тестове, изграждане на полеви болници, транспортиране на пациенти за лечение в други държави членки, репатриране на граждани на ЕС, блокирани в чужбина.

Вече споменах и за пренасочването на средствата от целия оставащ 7-годишен бюджет -   37 милиарда евро за подкрепа на системите на здравеопазване, малките и средните предприятия и пазарите на труда чрез инвестиционната инициатива, до 28 милиарда евро от структурните фондове по националните пакети за периода 2014 – 2020 г., които все още не са разпределени за проекти, са допустими за реагиране при кризи и до 800 милиона евро от фонд „Солидарност“ на ЕС, насочени към най-силно засегнатите държави, благодарение на разширяването на обхвата на фонда, така че да включва и кризи, свързани с общественото здраве.

Предстоят още важни европейски решения за преодоляването на кризата. Както каза председателят на Комисията г-жа Фон дер Лайен, европейският бюджет ще бъде основният двигател на нашето възстановяване.

Той ще е нашият своеобразен „План Маршал“. Ще отпуснем средствата в началото на периода на новата Многогодишна финансова рамка, за да можем да вложим тези инвестиции през жизненоважните първи години от процеса на възстановяване.

Надяваме се на бързо съгласие между държавите членки, за да може следващият седемгодишен бюджет да отключи мащабни публични и частни инвестиции. Това ще даде тласък на икономиките и възстановяването ще допринесе за изграждането на по-устойчива, екологична и цифровизирана Европа.

 

Цветан Кюланов е изпълняващ длъжността Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България от 1 септември 2019г. Икономист по образование, той е икономически съветник в  Представителството на Европейската комисия в България от 2017г. и като такъв отговаря за анализа на икономическите развития в страната и съветва висшия мениджмънт на Комисията по темите свързани с българската икономика.

Той се присъединява към екипа на генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси" на Европейската комисия през 2012г. като икономически анализатор, където работи по изготвяне на европейската икономическа прогноза, развитието на европейската рамка за икономическо управление и процедурата по макроикономически дисбаланси.

Работил е и по прегледите на застрахователните и пенсионни дружества в България, които бяха завършени в началото на 2017г. Преди да се присъедини към Европейската комисия, Цветан Кюланов е работил в частния сектор като финансов анализатор на възникващи пазари.



TheMayor.EU се обявява против дезинформацията и разпространението на фалшиви новини. Ако сте попаднали на такива примери, пишете ни на info@themayor.eu